Стана ясно какво иска Пеевски
Преди пет години Пеевски взриви системата. Днес е неин покровител. Сюжетът с медийния му закон разкри, че ГЕРБ ще управлява дотогава, докогато той реши. Разкри и друго: че Пеевски не иска просто власт. Иска отмъщение.
Има няколко съществени разлики между днес и 2013 година. И те далеч не се изчерпват с факта, че когато бе избран за шеф на ДАНС, депутатът от ДПС Делян Пеевски поне присъстваше в пленарната зала, а сега парламентът гласува законодателните му предложения в негово отсъствие. Човек остава с впечатлението, че той не просто се подиграва на обществото, а направо го унижава. Разликите не приключват и с това, че според данъчната му декларация тогава той е бил обикновен депутат, а днес е вече милионер.
Когато преди пет години Пеевски бе избран за шеф на ДАНС, хиляди хора реагираха с погнуса и възмущение. Изненадани бяха и самите му колеги в парламента, но гласуваха за него. Сигурно помните това паметно изречение: „Или гласувате за Пеевски, или правителството пада“. Изборът му за шеф на контраразузнаването погнуси и голяма част от изпълнителната власт, която беше функция на същото това мнозинство. Да, Пеевски бе произведен и въздигнат от системата, но тя го направи с погнуса, защото осъзнаваше, че се извършва нещо нередно.
Персоналът
Днес, точно пет години по-късно, срам няма. Нещо повече: голяма част от тогавашната опозиция на БСП И ДПС не само се превърна в настоящ политически персонал на Пеевски, но и извършва задълженията си с удоволствие. Вече с радост мълвят името му, цитират медиите му, възприемат тезите му, а примерите далеч не се изчерпват с Вежди Рашидов.
Тази отлика между днес и 2013 година може и да звучи твърде отвлечено, но всъщност е съществена. Тогава Пеевски взриви системата. Днес е неин покровител. И лъже всеки, който обяснява, че това не е така.
Тази седмица ГЕРБ, „Патриотите“ и ДПС приеха медийните поправки в Закона за задължителното депозиране на печатни издания, написани от Пеевски и компания. И защитени в пленарна зала само от “компанията” му, тъй като неуспелият шеф на ДАНС не намира за необходимо да идва на работа. Последната вметка е само щрих, но разкрива унижението, на което той съзнателно подлага както обществото, така и тези, които доброволно са приели ролята да му бъдат лични говорители.
Какво разкри дебатът
Съвсем очаквано дебатите бяха повече от комични и разкриха дълбоките зависимости на партиите в парламента от неуспелия в контраразузнаването, но преуспял в медийния бизнес уж опозиционен депутат.
Комплиментите от “Атака” в посока ДПС, мълчанието на БСП, отсрамено единствено от Антон Кутев, който събра смелост да се изкаже против закона с аргумента, че дори самият подпис на Пеевски превръща законопроекта в “изнасилване на общественото мнение”, сравнението на депутата, натрупал състояние (поне по документи) в рамките на 2-3 години, с Доналд Тръмп, трикът, с който текстовете бяха вкарани без да минат през комисия – всичко това беше само фон на двата истински значими момента в този сюжет.








