Меси разкри тайната на успеха, как го промени Барса и дали му липсва Роналдо

– Да започнем със смяната на позицията ти. Къде бе свикнал да играеш, в академията на Нюелс Oлд Бойс?
– Имаше няколко малки игрища за по 7 души в отбор, на които играехме в Малвинас. Тренировъчни терени на Нюeлс Олд Бойс. Тогава обичах да играя като нападател, но се връщах и доста в защита. Но знаете, че в началото всеки играе на всяка позиция. На мен ми беше най-удобно да играя зад централния нападател или с други думи да съм плеймейкър. И оттогава свикнах да играя на тази позиция.

– Когато пристигна в Барса, вече започна да играеш на голямо игрище с 11 души в отбор. Тогава обикновено беше на лявото крило или зад нападателя.
– В първите ми години, когато започнах да тренирам бях в школата на Нюелс и там играех зад плеймейкъра. Когато дойдох в Барса, играехме във формация 3-4-3, което означаваше, че аз трябва да съм на върха на така наречения диамант в средата. Това ми бе позната позиция и свикнах да играя като плеймейкър, още от най-ранната ми възраст. Обичах да имам свобода на терена. Понякога играех и на крилото, но това не се случваше много често.

– Когато дебютира в първия отбор на Барселона, почти по принуда ти беше на десния фланг, защото Роналдиньо бе в ляво, а Ето’о на върха на атаката.
– Истината е, че просто нямаше друга опция и Франк Рийкард трябваше да ме използва отдясно по атаката. А това бе нещо напълно ново за мен. Никога преди не бях играл на тази позиция. Малко по малко започнах да се приспособявам. Бях доволен от това, че получавах шанс да играя и просто исках да съм на терена, независимо къде. И така постепенно свикнах.

– Това, че беше отдясно, променяше ли нещо за теб?
– Всъщност доста бързо се приспособих, защото аз съм левичар и така ми беше много лесно да влизам навътре към наказателното поле със силния си крак. Освен това, тази позиция ми даваше по-добър поглед върху играта. Това ми хареса.

– Тогава обаче не бе популярно да се играе с „обърнати крила“. Това навлезе като мода по-късно във футбола.
– По това време титуляри бяха Людовик Жули, Самуел Ето’о и Роналдиньо, а аз се появявах от време на време. Постепенно обаче минутите ми на терена се увеличиха и свикнах с така наречените обърнати крила.

– И точно, когато вече свикна с позицията си на десния фланг, дойде Гуардиола. И един ден, точно преди „Ел Класико“ на „Бернабеу“, Гуардиола идва и ти казва: „Лео, ела тук, ще трябва да играеш на върха на атаката“. Спомняш ли си този разговор за смяната на позицията като „фалшива деветка“? Какво точно ти каза той?
– Спомням си, че за мен бе истинска изненада, когато бях извикан за мача на „Бернабеу“. Това се случи точно един ден преди двубоя. Накараха ме да отида в офиса на Гуардиола в „Сиутат Еспортива“ и той ми каза, че е наблюдавал мачовете на Мадрид. Говорил с Тито Виланова и тогава им хрумнала идеята да ме използват като „фалшива деветка“. Той смяташе да пусне Самуел Ето’ и Тиери Анри по двата фланга, а аз да съм в средата като „фалшива деветка“. Разбира се, не трябваше да стоя на върха на атаката през цялото време, а да помагам и на халфовата линия. Идеята беше централните защитници на Реал да ме следват и така да отварят пространства в центъра на отбраната за бързите ни крила. И всъщност единият от головете на Анри падна точно така. Беше изненада както за нас, така и за Мадрид. Спомням си, че владеехме доста топката и винаги имахме числено предимство в зоната, където бе топката. Никога не съм играл като централен нападател, но знаех, че трябва да изскачам от задна позиция, а не да бъда статичен. Така че това не бе голяма промяна за мен. Бях играл като плеймейкър с години и знаех точно как да действам.

– След това отново се върна отдясно. Сякаш можеш да играеш, където си поискаш?
– Имах много повече свобода в сравнение с типичния централен нападател, какъвто беше Давид Вия например. По-късно Неймар имаше такава свободна роля до ясно изявения стрелец Луис Суарес, а аз играех по-скоро зад тях.

– Валдано винаги казва, че ако говорим за крило, говорим за Меси, но Меси може и да е нападател, може и да е в халфовата линия… Ти си това, което Алфредо ди Стефано наричаше „футболист за всяка позиция на терена“…
– Валдано ме харесва много. Но да, харесва ми това, което казва за мен. В последните години свикнах да играя малко по-близо до централната линия на терена. Поемам топката от защитниците и помагам на халфовете в изнасянето на играта. Това се случи, когато Шави и Иниеста си тръгнаха от клуба, защото когато те бяха на терена, те се грижиха да ни осигурят предимство в притежанието на топката. Когато обаче тях вече ги нямаше, малко по малко започнах да се изтеглям назад, за да осигуря на тима числено преимущество в средата на терена. Разбира се, винаги с ясна идея в главата си, да се включвам напред при всяка изгодна възможност да отбележа. Предпочитам да се движа, отколкото просто да стоя и да чакам пас. Чувствам се по-добре, когато се включвам на скорост в наказателното поле.

– Футболът ти е формиран наполовина в стила „Потреро“, наполовина стил Барса?
– „Потреро“ или уличният футбол е най-доброто училище за аржентинските футболисти. Научих доста на улицата като дете. Играех на терени с пясък или асфалт. Всичко се промени, когато се присъединих към академията на Барса. Тогава започнах да тренирам по коренно различен начин в сравнение с Аржентина.

– Лесно ли се адаптира към това? Да съчетаеш своята импровизация със строгите изисквания да играеш в строго определена система?
– Не беше лесно. Като започнем от първите няколко месеца, в които не разбирах особено начина, по който академията на Барселона гледаше на футбола. Беше ми трудно и защото не можех да играя заради проблем с документите ми, а най-накрая, когато започнах, се контузих още в първия ми мач. Тогава останах за дълго извън игра. Не е лесно да се озовеш на място, където философията за играта е толкова ясно изразена и трябва да се приспособиш към нея, но е истина, че когато си тук от малък е доста по-лесно да свикнеш. Това ми даде много и ми помогна да израсна като играч и да надградя над уменията, които вече бях придобил в Аржентина.

– Развитието ти във физически аспект е директно свързано и с футболното ти развитие?
– Мисля, че физически претърпях голяма промяна от момента, в който започнах, досега. Но това е нещо нормално. Ти се променяш физически, израстваш като играч, дори и като човек. Мисля, че всички тези процеси са нормални.

– А какво ще кажеш за работата във фитнеса?
– Не съм от типа играчи, които прекарват много време във фитнеса. Но предимно залагам на силовите тренировки. Тренирам доста специфични упражнения, вместо просто да използвам уредите във фитнеса. Мисля, че с годините се научих да се грижа себе си и тялото си, за да избягвам сериозни контузии.

– Да се грижиш за тялото си научи от по-опитните футболисти или някой от медицинският щаб ти препоръча да го направиш?
– Това бе изцяло мое решение. Почувствах, че имам нужда от промяна. Исках нещо повече и както става с по-възрастните хора, те ме съветваха и ми даваха идеи. Започнах да тествам кое е добре за мен и кое не. Когато порастваш, започваш да виждаш неща, които не са били важни за теб, когато си бил по-млад. На 20-21-22 можеш да правиш каквото си искаш и тялото ти няма да го усети. Но след това трябва да полагаш много повече усилия, ако искаш да задържиш високото си ниво, особено в този натоварен сезон, пълен с мачове.

– Сиестата още ли ти е любима?
– Да, аз си поспивам доста. Откакто обаче Тиаго се роди, това се случва доста по-рядко и това е нормално, когато имаш деца. Ежедневието ни зависи много от децата; приключвам тренировка, прибирам се вкъщи да хапна нещо бързо, излизам да ги прибирам от училище и целият ми график се върти около децата. Намалих много следобедния сън.

– Гледаш ли другите как изпълняват фаулове?
– Да, гледам как другите изпълняват фаулове. Но аз си мисля, че всеки футболист има индивидуален подход към преките свободни удари и е трудно да изкопираш другите. Смятам, че всеки играч трябва да си изгради свой стил. Такъв, в който се чувства най-добре. Трудно е да гледаш и да копираш. Трябва да тренираш здраво, за да станеш най-добрият.

– Смущаваш ли се, когато ти поставят персонален пазач?
– Има много неприятни и странни мачове. Вече в почти всеки двубой имам индивидуален пазач близо до мен. Това обаче не ме притеснява. Но в същото време, когато ме оставят свободен, тогава също е странно, просто играта е различна.

– Казваш ли им нещо тогава?
– Нормални неща, като как върви мачът и подобни нормални разговори. Постоянно си говорим едни на други.

– Най-неприятното разменяне на реплики?
– Не помня, честно, Може би веднъж срещу Жирона. Просто тогава прекалихме.

– Изглежда, че понасяш много добре единоборствата. Винаги си много спокоен.
– Никога не съм се оплаквал от грубите влизания. Мисля, че сблъсъците са нещо нормално във футбола, все пак това е контактен спорт. Не уважавам обаче играчите, които умишлено влизат, с цел да те наранят. Ако не е такъв случаят обаче, за мен е нормално да има здрави единоборства. Това е част от играта.

– Изучаваш ли поведението на вратарите?
– Преди не ги изучавах. Затруднявах се, когато трябваше да стрелям или да ги преодолея в ситуация един на един. Има определени моменти, когато си спомняш за пропуснати ситуации и това те кара да имаш съмнения в себе си. А когато се съмняваш в себе си, често бъркаш. Напоследък обръщам много внимание на изпълнението на преки свободни удари. Сравнявам дали съм се подобрил спрямо предишните ми сезони. Изучавам как да се засилвам, как да подхождам към определени позиции, как самата стена отскача. Сега обръщам много повече внимание на тези неща.

– Значи работиш много здраво.
– Очевидно, да. Все още искам да уча нови неща. Искам да израствам и това ми помага много. Пропускал съм много дузпи и това ме притеснява. Искам да подобря този аспект в играта си. А начинът да го направя, е да тренирам и да гледам какво правят противниците ми. Това е най-сигурният начин да научиш нещо. Когато знаеш определени неща за противника, ти помага много да победиш.

– Но дузпите обикновено не те притесняват.
– Не, не се страхувам да изпълнявам дузпи, но те ме притесняват, защото никой не иска да прави грешки. Как да се изразя… Загрижен съм как изпълнявам дузпите, но не се притеснявам да поема отговорността. Освен това, знам, че грешките също са част от играта. Понякога обаче е още по-трудно, когато изпълняваш много дузпи подред, защото така даваш възможност на противниците ти да те разучат. На всичкото отгоре, сега вратарите са много по-бързи от преди, много по-добре подготвени, имат сила в краката за сериозен отскок, което прави изпълнението на дузпи в наши дни още по-трудно.

– Ти си като гъба, която попива нови знания от всеки, с когото си играл в кариерата си.
– Да, както казах, харесва ми да продължавам да се уча и да се подобрявам. Шави и Иниеста бяха двама уникални футболисти. Много е трудно да копираш стила им на игра. Дори, като се замисля, е трудно да се сетя за някой, който се доближава до техния стил на игра. Но аз съм гледал двамата много дълго. И вътре на терена, играейки редом до тях, и отстрани. Обичам да си „крада“ по някое умение от съотборниците ми, както и от други страхотни играчи.

– Кое е по-важното във футбола – индивидуалният талант или колективната работа?
– Мисля, че здравата отборна работа е основополагаща. Всеки тим, който не разполага с чак такива звезди, може да те победи с добра организация и себераздаване. Когато играчите си помагат, те не оставят празни пространства и затова в днешно време всеки мач е изключително труден и оспорван.

– Няма как да не засегнем и съперничеството ти с Кристиано…
– Това е съперничеството, което завинаги ще остане в историята, защото продължава вече толкова дълго време. Изключително трудно е да задържиш това високо ниво в продължение на толкова много години и то в тези два клуба – Барселона и Реал (Мадрид), които, за мен са най-добрите в света и съответно най-взискателните. Нашето съперничество ще се помни завинаги. Лично за мен това съревнование бе много хубаво. Мисля, че феновете също му се наслаждаваха. Както привържениците на Барса и Реал, така и всички футболни запалянковци по света.

– Звучи така, сякаш ти липсва…
– Не… Просто, когато Кристиано беше в Реал (Мадрид), мачовете срещу тях винаги бяха специални. Сблъсъците с Реал винаги означаваха много повече за всички ни. Но, за съжаление, тези времена вече са зад нас и трябва да продължим напред.

– Броиш ли рекордите, които непрекъснато подобряваш?
-Не обръщам много внимание на рекордите, но в днешно време научаваш за всичко с интернет и социалните медии. Трудно е да пропуснеш нещо такова и да не разбереш за него. По един или друг начин стига и до мен, но аз се опитвам да не обръщам много внимание на тези неща.

– Пако Хенто има 12 титли в Ла Лига. Прицелил ли си се в този рекорд?
– Надявам се да стигна рекорда на Пако Хенто от 12 титли. Дори само да го изравня. Да го достигна или да го надмина, ще означава много за мен, защото това ще означава и че Барселона ще спечели още повече титли, а това е най-важното.

– Имаш ли някой любим рекорд?
– Рекордът за най-много голове в Ла Лига е нещо изключително значимо и специално за мен. Някои наистина невероятни играчи са се състезавали през годините в Ла Лига и това определено го прави най-доброто първенство в света. А да си най-добрият голмайстор в този шампионат за всички времена, е нещо наистина много специално. Това е един от най-хубавите рекорди, които държа.

– Имаш почти по 1 гол средно на мач…
– Да, това е истина. Прекарал съм много, много години в Ла Лига. Не знам дали друг нападател е бил толкова дълго, колкото мен. Това постоянство ми помогна да продължа да се развивам като реализатор и за мен е истинска чест да съм част от историята на Ла Лига.

– Изпитваш ли още наслада от играта?
– Винаги се наслаждавам на играта си. Ясно е, че има огромна отговорност във всеки мач, във всеки момент, в който излезем на терена. Тайната на успехите е да излизаш на терена, за да се забавляваш. Когото правиш нещата за удоволствие, те обикновено се случват от само себе си.

– И накрая – как искаш да бъдеш запомнен?
-Не знам. Винаги съм получавал много добро отношение навсякъде по света и съм много благодарен за това. Но винаги съм казвал, че аз просто правя това, което харесвам. Наслаждавам се да играя футбол. Хората могат да говорят каквото си поискат. Всеки има право на мнение, както сега, така и в бъдеще.