Поредният провален сезон на Левски – криза, посредственост и малко надежда

Поредният провален сезон на Левски е към своя край. През втората част на кампанията, всички „сини“ привърженици мислеха повече за оцеляването на клуба, отколкото за неговото представяне на футболния терен. И докато левскарската общност се консолидира до неочаквани висини, то първия тим сведе глава ниско долу и се превърна в контрапункт на дори и малкото позитивни неща на „Герена“.

Финансовата несигурност, липсата на заплати, смяна на треньора и безброй контузии – това бяха всички странични фактори, с които подвизаващите се в столичния гранд трябваше, а и продължават да съжителстват.

Но въпреки гореспоменатите перипетии, представянето на Левски трябва да бъде далеч по-достойно. Последният загубен двубой срещу Славия, втори пореден срещу „белите“ на „Герена“, само събуждат у мен няколко теми за размисъл, които бих желал да споделя с вас. И за да не бъда безкрайно критичен, постарал съм се да проправя път на плахия лъч надежда, който все пак се вижда от продукцията в „синьо“.
Проблеми измъчват крилото на Левски Здравко Димитров

№1 ЛИПСАТА НА ОСТРОТА В АТАКА

И не само това! Срещу Славия възпитаниците на Георги Тодоров не сътвориха почти нищо в атака. Голът в мрежата на Стергиакис бе по-скоро плод на огромна случайност, отколкото на отработена ситуация. Дали е грешка в тактическия план, или физическа умора, но Левски пропусна да си подсигури трите точки с второ попадение до паузата. След нея видяхме един безволеви състав, чиито атаки се развиваха мудно и без никаква идея.

Новата визия на Левски е подвластна на отличната успеваемост пред вратата на съперника, но за да се случи това, е нужно да се стигне до нея. А за „сините“ това си е цяло събитие. Не помагат еднотипните комбинации по фланга, завършващи къде с успешно, къде не, центриране към централния нападател. Единственият, който има някаква идея защо е в атаката на Левски е Найджъл Робърта. Сам обаче му е безкрайно трудно.

№2 ПРИТЕСНЕНИЕТО В СТАСТИ ИВАНОВ

Станислав Иванов е една от младите надежди на Левски. Време е вече обаче да излезе от ролята си на талантлив юноша. Нападателят трябва да свикне с отговорността да бъде основен футболист на „сините“. Тези непрестанни лъкатушения в неговото представяне трябва да приключат. Нека не си кривим душата, стане ли напечено, Иванов почти винаги се губи в миманса. А не трябва да бъде така.

Най-вече, защото притежава страхотни качества, заради които е жалко самият той да изпитва някакви притеснения. Последните два компонента, които биха могли да го направят завършен футболист за нашите стандарти са: леко подобряване на техническия арсенал при ситуация „едно в едно“ и повишаване успеваемостта пред гола.

№3 СПАДЪТ ВЪВ ФОРМАТА НА ПАУЛИНЬО

До голяма степен проблемите на Левски са свързани и с тоталния спад във формата на Паулиньо. До скоро бяхме свикнали, именно бразилецът да бъде този играч в „синьо“, който да прави разликата. Техничарят с №7 обаче нагази с двата крака в блатото на посредствеността. Изявите му са толкова отчайващи, че на два пъти Георги Тодоров го замени още до почивката, а срещу Славия опитният специалист стигна до миг, в който изкрещя на латиноамериканеца от безсилие: „Паулиньо, моля те, отиграй само една топка, бе!“.

Е, това така и не се случи. Лоялността на самия футболист към Левски е за адмириране. Съгласи се да намали своята заплата и може би е единственият чужденец, който не мрънка от случващото се на „Герена“. Това обаче не служи като оправдание за разхождането му по терена.

№4 КОСТОВ, ТОВА ТИ ЛИ СИ?

Рядко се среща толкова странен случай, какъвто е този със Слави Костов. „Синият“ вариант на д-р Джекил и мистър Хайд. Голов терминатор преди година, а днес футболист на ръба от това да бъде прогонен от „Герена“. Контузията и липса на доверие в Слави, от страна на предишния треньор Хубчев, го докараха до това дередже. В момента той е бледо копие на себе си, но не си и помага със скандала, в който се забърка с Георги Тодоров.

Костов трябва да осъзнае, че към този момент е изключително далеч от титулярното място в Левски. Всяко негово отиграване е изключително дискусионно. Но тук е работата и на треньорския щаб, който трябва да поработи най-вече върху самочувствието му. Любовта на феновете и доверието ги има, просто трябва да работи изключително усърдно.

№5 НЕ ГУБЕТЕ ВЯРА В ИВО НАЙДЕНОВ!

В емоционалното си интервю след своя последен мач, Живко Миланов обяви, че Ивайло Найденов може да бъде неговият наследник в отбраната на Левски. Силно подкрепям думите на славния капитан. Макар и по презумпция да бъде дефанизвен халф, младежкият национал започва постепенно да се чувства все по-добре като флангови бранител. Всеки мач е безценен урок за Найденов, тъй като е смятан за слабо звено, и почти всички атаки на съперника минават през неговата зона.

Въпреки трудностите, Ивайло надгражда с всяка една среща. Получи ли необходимото доверие, включващо твърдо място сред титулярите и през следващата кампания, Левски може да има своя нов флагман в отбрана. Спомнете си как беше и с Живко Миланов, който дълго време бе подценяван от феновете, но все пак се пребори за своето средищно място в историята на клуба.

№6 МАРТИН ПЕТКОВ ЗАСЛУЖАВА ТИТУЛЯРНОТО МЯСТО

Дори и да е трудно за вярване, в момента Левски притежава играч във форма. Задоволително е представянето на младия нападател Мартин Детелинов Петков. Талантът с №79 винаги влиза с изключително желание в мача, бори се като за последно и често е в основата на по-опасните събития пред вражеската врата. Към този момент превъзхожда както Паулиньо, така и Слави Костов, Здравко Димитров и т.н, заслужавайки напълно да попадне сред стартовите 11 за мача с Лудогорец, например.

Днес стана ясно и за чуждестранен интерес към неговата особа. А това е ясен атестат за положителната посока, в която се е запътил Петков. Проблемът пред него е свързан с това, че все още не може да бъде намерена неговата точна позиция на терена. В юношеските формации на вековниците той бе централен нападател, тип голаджия, докато в мъжкия тим се задържа по-често по крилото. Дали така не се губи и част от сериозния му игрови потенциал?

№7 ВЪЗРАЖДАНЕТО НА ИЛИЯ ЮРУКОВ

След като Петър Хубчев почти не съсипа кариерата му, Илия Юруков отново заблестя в средата на терена. Дори и леко по принуда, с оглед многото контузени и напуснали, младокът загатва за своите качества в сърцето на халфовата линия. Притежава както нужната агресия, така и креативността. Няма я еднотипността на Райнов или Славчев.

Плавно умее да дирижира играта и също както Найденов, получи ли доверие, ще се отблагодари с все по-стабилни игри. Сериозен проблем пред него е физическата му издръжливост и понякога липсата на максимална концентрация, която го кара да прави досадни грешки.

№8 КОЙ КОГО – СПИЕРИНГС ИЛИ ГОШО ТОДРОВ?

Последните няколко двубоя на Левски демонстрират сериозното противоречие, което се очертава между Стайн Спиерингс и Георги Тодоров. Опитният треньор изобщо не е очарован от представянето на нидерландеца, който през зимата пристигна за сериозна трансферна сума в клуба. Тодоров на няколко пъти демонстрира разочарованието си от звездата с №40. Това се изявяваше в изваждане още на полувремето, забиване на резервната скамейка и др. Срещу Славия пък, въпреки отчаяната нужда от попадения, той влезе в последните няколко минутки.

Определено стилът на Стайн е малко по-муден на пръв поглед, нека го наречем тип „Бербатов“, но това в никакъв случай не отнема от неговите страхотни креативни качества. Със сигурност може много да даде на Левски и би било грешка, ако се стигне до продажбата му, само заради треньорско решение.

№9 КОЙ ДА БЪДЕ ТРЕНЬОР НА ЛЕВСКИ?

И след като на няколко пъти намесихме името на Гошо Тодоров, трябва ли точно той да остане треньор на Левски за постоянно? По-скоро, да. Въпреки, че вече е на години, чепатият му характер и смелостта, с която налага млади футболисти, към момента са печеливша формула за Левски.

Постепенно ще насади в играчите и онзи „син“ дух, който след време може да ги превърне и в победители. Ще бъде трудно, но все пак е идея по-възможно под негово ръководство. Футболистите имат страх от него, като поне авторитета на този треньор няма да бъде подронван със своеволия в съблекалнята. Ако не друго, засега той е единственият „луд“, който има куража да се захване с този толкова нестабилен Левски. А това винаги ще бъде уважавано от публиката.