Хубавите спомени са сърцевината на живота; те са раят

„Лятото, в което мама имаше зелени очи“, Татяна Цъбуляк, превод от румънски Василка Алексова, издателство „Колибри“

Книга, която първо изненадва неприятно, после буди съчувствие, и точно когато се предадем и се влюбим, свършва рязко. За около 120 страници надникваме в един непознат и странен свят, в който красивото е само фон, но постепенно измъчените, осакатени герои някак се срастват с маковете, слънчогледите и океана, свързват се и се обикват, и това е толкова омаломощаващо-трогателно, че читателят затаява дъх, за да не смути тихото им общение преди самата смърт.

Това е тиха и чиста история за обич и загуба.