Защо мигачите на американските коли са червени?

Привичните пътепоказатели под формата на мигащи лампички съществуват още от 1939 г., но от тогава насам не са претърпели особено развитие. Докато в цял свят цветът им е жълт или оранжев обаче, в САЩ те си остават червени до ден-днешен.

През 1907 г. американският инженер Пърси Дъглас Хамилтън подава заявка за патентоването на „указател на предполагаемата посока на движение на превозни средства“. Устройството е механично и няма много общо с днешните мигачи. Доста по-близка до съвременния им вид е разработката на Едгар Уолц от 1925 г., който патентова мигаща светлина и опитва да я продаде на автопроизводителите, но без успех.

През 1939 г., когато патентът на Уолц изтича, Buick пуска първия сериен модел с мигачи – Roadmaster. Нововъведението получава името „Flash-Way Directional Signal“ и се управлява от специален превключвател, наречен Handi-shift. Година по-късно компанията добавя мигачи на предницата и механизъм за автоматично изключване след връщането на волана в нулева позиция.

След Втората световна война лостчето за включване на мигачите се премества от предната колонка на покрива отляво на волана, където се намира и сега. По същото време пътепоказателите навлизат и в Европа. Отначало са бели отпред и червени отзад, но през 50-те години експертите настояват властите да въведат законово изискване да са жълти, за да се различават отдалеч от габаритните светлини и стоповете.

През 1968 г. в САЩ решават да действат по друг начин. Предните мигачи задължително трябва да са жълти, а задните – жълти или червени. Производителите веднага се възползват от тази вратичка в закона и оставят пътепоказателите отзад червени. Основният мотив за това е съвсем прозаичен – икономия.

Червеното обаче се налага и по друга причина. Според законите площта на стопа и мигача не трябва да е по-малка от 50 см2. От гледна точка на дизайна това е доста задължаващо, особено за по-малки коли.

Според някои изследвания червените мигачи са доста по-опасни от жълтите, но американската традиция въпреки това си остава. Националното управление за пътна безопасност (NHTSA) също няма нищо против червените пътепоказатели, тъй като нямало „убедителни причини за забраната им“.