Ще се превърне ли кофликтът между Израел и „Хамас“ в по-широка регионална война?

Потенциална намеса на подкрепяната от Техеран ливанска шиитска милиция „Хизбула“ и несигурността относно ролята, която играе самият Иран, са рискови фактори, които биха могли да тласнат безпрецедентния конфликт между Израел и Хамас в по-широка регионална война, казват анализатори.

Засега няма индикации за предстояща офанзива на „Хизбула“ срещу Израел, въпреки нарастващото напрежение по границата.

Иран, поне официално, настоя, че не е замесен в нападението на палестинската въоръжена група срещу Израел. А някои съседни арабски страни, които се стремят да подобрят отношенията си с Израел, виждат шанс да играят ролята на посредник.

Но ситуацията е изключително нестабилна.

Хиляди вече са убити и от двете страни, след како Хамас започна в събота опустошителните си атаки срещу израелски цивилни цели, което предизвика масивни израелски ответни удари по гъсто натъпканата Ивица Газа.

Но дори когато Израел обмисля сухопътна офанзива в Газа, той може да се изправи пред кошмарен втори фронт на северната си граница срещу „Хизбула“, с която влезе във война през 2006 г. В сряда двете страни си размениха огън за четвърти ден. По-рано тази седмица „Хизбула“ съобщи, че трима нейни членове са били убити при израелски удари в южен Ливан.

„Дълбоко сме обезпокоени от това, че „Хизбула“ е взела грешно решение и е избрала да отвори втори фронт на този конфликт“, каза пред журналисти във Вашингтон високопоставен служител на отбраната на САЩ, пожелал анонимност.

„Сдържана реакция“

Засега няма признаци „Хизбула“, която според анализаторите е по-страховита бойна сила от палестинския си съюзник „Хамас“, да започне собствена офанзива.

„Пожарът не е в интерес на Ливан, който преминава през тежка политическа и икономическа криза“, каза Хосни Абиди, директор на базирания в Женева Център за проучвания и изследвания на арабския свят и Средиземноморието (CERMAM).

„Да, има риск от разпространение, но дори Хизбула има сдържана и предпазлива реакция“, каза той.

За Агнес Левалоа, вицепрезидент на Института за средиземноморски близкоизточни изследвания и изследвания (IREMMO), активността на „Хизбула“ в южен Ливан е предупреждение. „Но не мисля, че е в техен интерес това да ескалира“, каза тя.

Ключови регионални сили като Египет и Саудитска Арабия изглеждат по-нетърпеливи в сравнение с миналото за успокояване на напрежението и повишаване на международния им престиж с ролята им на посредници.

Саудитският престолонаследник принц Мохамед бин Салман, фактическият владетел на кралството, който търсеше нормализиране на връзките с Израел, каза на палестинския президент Махмуд Абас в телефонни разговори, че работи за предотвратяване на „разширяване на конфликта“.

Стивън Кук, старши сътрудник в Съвета за международни отношения, каза, че е „малко вероятно“ да има някакъв вид „междудържавен конфликт“ между арабска армия и Израел. Но той добави, че има „реална опасност“ от ескалация между „Хизбула“ и Израел, което би бил „кошмарен сценарий“. „Това е нещо, за което мисля, че всички трябва да бъдат нащрек“, добави той.

Поемане на риска

Най-големият риск може да дойде от клерикалното ръководство на Иран, което винаги е отказвало да признае Израел и го е смятало за основен регионален враг на Ислямската република.

Иран отдавна подкрепя „Хамас“ финансово и военно, но върховният лидер аятолах Али Хаменей във вторник отрече „слуховете“, че Техеран е замесен в нападението на „Хамас“, като същевременно призова „целия ислямски свят“ да подкрепи палестинците.

Реакцията беше необичайно бърза и категорична от Хаменей, който често чака дни, преди да коментира подобни въпроси.

Френският президент Еманюел Макрон във вторник каза, че смята за „вероятно“ „Хамас“ да е получил външна „помощ“ в нападението си срещу Израел, като подчерта, че няма „официална следа“ за каквото и да е „пряко участие“ от Иран.

От своя страна Израел никога не е изключвал военни действия за осуетяване на ядрената програма на Иран и се смята, че стои зад няколко операции в Иран през последните години, включително зад убийството през ноември 2020 г. на ядрения учен Мохсен Фахризаде.

„Сътрудничеството на Иран с „Хамас“ не е нещо ново, но не виждам Техеран да поема риска от регионален пожар“, каза Левалоа.

За Дени Бошар, съветник по Близкия изток във Френския институт за международни отношения (IFRI), ключовият въпрос е кой е основният враг на Израел в този конфликт: „Само „Хамас“ ли е или Иран? Съществува преди всичко риск от пожар, ако Израел смята – правилно или погрешно – че тази операция е била подбудена от Иран“, каза той.

Превод БГНЕС